РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ Онази, която ти пие кръвта. Родина – това са просторите сини. Парчето небе. И парчето земя! Онази, попила кръвта на дедите. И белите кости – и черните дни… На майки сиротни попила сълзите – изпратили рожби по чужди земи. Родината, сине – това са полята. Забрадките бели – и черния …
ЛЮБОВТА СИ ОТИВА. В НЕДЕЛЯ, ПО ЗДРАЧ. Наранена от много човечност… Подир нейните стъпки – мирише на плач. А дъхът й – мирише на Вечност. Любовта си отива – с подути очи, не изтрила грима си вечерен. По мълчанието след нея личи – път към нас няма пак да намери… Няма скоро да мине случайно, …
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА – дошло е времето… да си вървя. В Душа се влиза само като в църква! На пръсти. И с молитвени слова. Прощавай, че пътеките са мокри! Зарових обич там. И я полях. Защото… Любовта не търси покрив. Ни разни вещи. Може и без тях. От безлюбовие и аз …
НЯМА НИЩО, ЛЮБОВ. НЕ ПЛАЧИ. ЕСЕНТА Е НА ПРАГА. Есента е магьосница стара със жълти очи. Като кротка, ранена Кошута в ръцете ми ляга. Като рижа Лисица гърбът й в полето блести. Есента е на прага, любов. И е толкова тъжно! Че покрива следите ни летни със златен покров… Няма нищо, любов. Никой не е …
Днес трябваше да пиша (по план) “РЕКВИЕМ ЗА ДВАНАДЕСЕТ АНГЕЛИ” Мъртви Всъщност, бяха кучета НО ЧЕТИРИ АНГЕЛИ (ЖИВИ!) ПРОМЕНИХА ПЛАНОВЕТЕ МИ, И МИ “НАПРАВИХА ДЕНЯ”, както се вика Почиствах входове, в Козлодуй. Уморена до смърт (оставаха ми още три входа) – долових някаква суетня пред входа, който току-що бях почистила. Момчета, колелета… НЯКАКЪВ КАШОН. И …
