ПРЕЗ ОКТОМВРИ ДОЙДЕ СИРОМАШКОТО ЛЯТО… Край стърнищата тихо приседна. Да похапне извади хляб корав от торбата. Раздели го с овчарите бедни… Поизми на реката нозете си прашни и на завет се спря под баира. Гледа пустите пасища – никаква паша. Само вятър над шипките свири… И пое през полето с листа във косите, с диви …
ПРИТИХНАХА ЛЕТНИТЕ ПЛАЖОВЕ. СЛЪНЦЕТО СКОЧИ в дълбоките сенки на Мрака. Угасна деня. Вълна, зажадняла за обич, небето посочи, и после притихна в прегръдките на Вечността. Не питай за мен! Тази вече аз дълго ще пия. И дълго ще плача за всички сломени слънца… По-малка от капчица – в капка море ще се скрия. Ще кръстя …
КАТО ВЪЗДИШКА НА ПИАНО, като сълза на стара къща… Като Пътека, разкопана от всички пориви за връщане… Като усмивка на мечтател, като тревога разпиляна… Като ръка на стар приятел, като усещане за рана… Като очи, които викат към всички небеса беззвездни… Като Земята многолика. Като предчувствие за бездна! Като една Душа – стаена, изпила Времето …
НАМОТА СЕ КЪЛБОТО НА ДНИТЕ ТИ, МАМО… Ето го края. Вече се вижда. Върнеш ли нишката – нищичко няма! Само усилия. И черни грижи. Само мотика. Сушаво лято. Земя корава. И спечен залък. Храниш кокошките. Садиш домати. Твоя свят, мамо, е толкова малък! Вечер, по залез, сядаш на прага, мъдро заслушана в тишината… Звезди изгряват. …
Днес трябваше да пиша (по план) “РЕКВИЕМ ЗА ДВАНАДЕСЕТ АНГЕЛИ” Мъртви Всъщност, бяха кучета НО ЧЕТИРИ АНГЕЛИ (ЖИВИ!) ПРОМЕНИХА ПЛАНОВЕТЕ МИ, И МИ “НАПРАВИХА ДЕНЯ”, както се вика Почиствах входове, в Козлодуй. Уморена до смърт (оставаха ми още три входа) – долових някаква суетня пред входа, който току-що бях почистила. Момчета, колелета… НЯКАКЪВ КАШОН. И …