ПРЕЗ ОКТОМВРИ ДОЙДЕ СИРОМАШКОТО ЛЯТО…
Край стърнищата тихо приседна.
Да похапне извади хляб корав от торбата.
Раздели го с овчарите бедни…
Поизми на реката нозете си прашни
и на завет се спря под баира.
Гледа пустите пасища – никаква паша.
Само вятър над шипките свири…
И пое през полето с листа във косите,
с диви круши в торбата, и сливи…
А ноември го гонеше все по петите –
да го стегне в прегръдка мъглива…
Сиромашкото лято се спусна зад хълма,
с дъх на дюли и зрели смокини…
А от близкото село над покриви тъмни
пушеха подранили комини…
Гълъбина Митева