ДОБРОТВОРСТВОТО Е ЖИВО – В СЪРЦАТА НА ДЕЦАТА

НО ЧЕТИРИ АНГЕЛИ (ЖИВИ!) ПРОМЕНИХА ПЛАНОВЕТЕ МИ, И МИ “НАПРАВИХА ДЕНЯ”, както се вика Почиствах входове, в Козлодуй. Уморена до смърт (оставаха ми още три входа) – долових някаква суетня пред входа, който току-що бях почистила. Момчета, колелета… НЯКАКЪВ КАШОН. И разправия. Момчетата бяха около 9 – 10 годишни. Какво става, деца? – реших да се намеся – какво се вълнувате – какво се е случило? – А, нищо – вика ми едното – КОТЕНЦЕ. ПРОСТО НАМЕРИХМЕ ТОВА КОТЕНЦЕ!

– Какво котенце? Къде е котенцето – питам.

– Ето го, в кашончето – отговаря ми едното.

– Какво ще го правите? Къде го намерихте?

– Ами, под една кола…

Поисках да го видя. Беше се сгушило в кашончето – малка, златиста топчица. Уплашена. В нашия ГОЛЯМ, ЧОВЕШКИ СВЯТ. Тотално сбъркан С мръсни лапички… Мръсна муцунка. Котенце-детенце… Гушнах котенцето и го целунах по мръсната муцунка. Децата изведнъж се разприказваха, едно през друго:

– Тя Даяна го искаше! Споделихме с нея. Даже го занесохме у тях! Ама техните не дават… Сега не знаем какво да го правим… Може би трябва да го занесем на ветеринар?

– ДЕЦА! АЗ ЩЕ ВЗЕМА КОТЕНЦЕТО – казах – имам у нас 26 котки! (от които 12 малки) Където 26 – там и 27 Но трябва да го пазите, докато изчистя другите два входа.

Впечатлих ги!

– Ще го пазим! – обещаха…

НЕ ИМ ПОВЯРВАХ!

Когато светът се е напълнил с лоши хора – и, сякаш те се множат със скоростта на светлината – КАК ДА ПОВЯРВАШ, че четири момчета – са се загрижили за едно котенце… Мислех, че това е някаква шега. При това – лоша И страшно тъпа. Ще ме чакат – мислех си – да вляза във входа… И, докато изчистя седем етажа – ще го треснат в земята. И така… Ще го тряскат. И ще се забавляват, при това! На това.

Така си мислех… Нагледали сме се, и наслушали – на такива неща, и такива истории Затова взех котенцето в партера на входа, който ще чистя. С кашончето. И затворих вратата. Те нямат ключ – така, че не могат да влязат да му навредят, докато съм нагоре по етажите. Преди да почна с чистенето – рекох да ги впечатля още малко:

– Ако стоите пред входа, докато чистя – и пазите някой да не изхвърли котенцето от партера – ще ви дам после по една книга – подарък. Ако обичате да четете, разбира се! Мисля, че имам три различни в колата. Книгите съм написала аз. Писател съм. Не ме гледайте, че сега съм с парцала

Очите им светнаха!

– Как се казвате? – попита едното – Известна ли сте?

Чакай да ги впечатля още малко (рекох)

– Напиши Гълъбина Митева в Гугъл – викам.

Там пише много неща за мен

И отидох да чистя.

_____________________________________________________________________

ИЗЛИЗАМ ОТ ВХОДА СЛЕД ОКОЛО 30 МИНУТИ – ЧАКАХА МЕ!

– Мале, ама ти си била много известна! – вика едното

– Има те в Уикипедия (вика другото)

И очичките светят, светят…

Вече почти им повярвах. Че са добри деца. Затова на последния вход преместих котенцето с мен, но го оставих вън, при тях. Пред входната врата. В кашончето.

– Ще го пазите ли? – викам

– Да! – отговарят вкупом.

Бяха останали само две момчета – истинските ценители на книги! И котки Другите две бяха си тръгнали. Докато ме нямало – тия двете донесли отнякъде кесийка с котешки гранулки. Бебешки! И пластмасова чашка. С вода.

Повярвах им съвсем!

Оставих им котенцето.

Окрилена, че ДОБРОТВОРСТВОТО Е ЖИВО – и, то – В СЪРЦАТА НА ДЕЦАТА – ми се върнаха силите, и почистих на бързи обороти последния вход.

Придружиха ме после до колата.

Въпреки, че книгите ми са съвсем на привършване – дадох им обещаните три (различни) Обещанието си е обещание!

Надписах ги: На Пресиян и Станислав

И двамата Самуиловци (нищо, че бяха си тръгнали)

После си тръгнах и аз.

С котенце в колата!

Към дома…

Където 26 – там и 27

_______________________________________________________________________

Разбира се, мъртви ангели ще има. Винаги!

Докато има с@т@ниади, с@т@нински олимпи@ди, и прочие “ади” – ще има и мъртви ангели.

Но днес аз искам просто да кажа:

ДОКАТО ИМА ЖИВИ АНГЕЛИ –

като тия четири ангела днес – има, има шанс. За света.

Ще го бъде нашия свят Докато има живи ангели… Млади!

Пресиян, Станислав… БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМЧЕТА!

Върнахте вярата ми, че тоя живот си струва (да го живеем)

И тоя свят ще го бъде. Докато има ангели сред нас…

А да върнеш ВЯРАТА на човек – или да му дадеш НАДЕЖДА – това е много. Дано опазите добрите си сърца от набезите на света и на Злото – и да пораснете ДОБРИ ХОРА!

Светът има нужда от ДОБРИ ХОРА!

Точно сега.

Гълъбина Митева