НЕ ПИТАЙ, НЕ ПИТАЙ… СЪЛЗИТЕ СА ГЪСТИ. И тежки са моите мисли. По калните пътища стъпвам на пръсти. Но често над пропаст надвисвам. Не питай, не питай… Отдавна Небето не помни солта на Земята. Не питай! Отдавна зимува в сърцето горчивия цвят на тъгата. Студените пътища… Водят към тебе. А правите – водят към Рая. …
НАМОТА СЕ КЪЛБОТО НА ДНИТЕ ТИ, МАМО… Ето го края. Вече се вижда. Върнеш ли нишката – нищичко няма! Само усилия. И черни грижи. Само мотика. Сушаво лято. Земя корава. И спечен залък. Храниш кокошките. Садиш домати. Твоя свят, мамо, е толкова малък! Вечер, по залез, сядаш на прага, мъдро заслушана в тишината… Звезди изгряват. …
НАЙ-ФАНТАСТИЧНОТО ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНА ГОДИНА! ОТКРИВАНЕ НА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА – С ПОЕЗИЯ! ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧИ В КЛУБ “ЖУРНАЛИСТ” НА 15 СЕПТЕМВРИ в присъствието на няколко десетки почитатели на поезията и на нестандартните хора – готови да разчупват шаблона на Матрицата, и ценители на изкуството да бъдем СЕБЕ СИ – такива, каквито сме (отвътре …
РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ Онази, която ти пие кръвта. Родина – това са просторите сини. Парчето небе. И парчето земя! Онази, попила кръвта на дедите. И белите кости – и черните дни… На майки сиротни попила сълзите – изпратили рожби по чужди земи. Родината, сине – това са полята. Забрадките бели – и черния …
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА – дошло е времето… да си вървя. В Душа се влиза само като в църква! На пръсти. И с молитвени слова. Прощавай, че пътеките са мокри! Зарових обич там. И я полях. Защото… Любовта не търси покрив. Ни разни вещи. Може и без тях. От безлюбовие и аз …
НЯМА НИЩО, ЛЮБОВ. НЕ ПЛАЧИ. ЕСЕНТА Е НА ПРАГА. Есента е магьосница стара със жълти очи. Като кротка, ранена Кошута в ръцете ми ляга. Като рижа Лисица гърбът й в полето блести. Есента е на прага, любов. И е толкова тъжно! Че покрива следите ни летни със златен покров… Няма нищо, любов. Никой не е …
Днес трябваше да пиша (по план) “РЕКВИЕМ ЗА ДВАНАДЕСЕТ АНГЕЛИ” Мъртви Всъщност, бяха кучета НО ЧЕТИРИ АНГЕЛИ (ЖИВИ!) ПРОМЕНИХА ПЛАНОВЕТЕ МИ, И МИ “НАПРАВИХА ДЕНЯ”, както се вика Почиствах входове, в Козлодуй. Уморена до смърт (оставаха ми още три входа) – долових някаква суетня пред входа, който току-що бях почистила. Момчета, колелета… НЯКАКЪВ КАШОН. И …
В ДОМЪТ НА МАМА ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО… Часовникът отмерва… тишина. А пукнато, старинно огледало – поглъща светлината на деня. Завесите са спуснати. И плътни. Отдавна тук е влязла вечерта. Очите ù са старчески. И мътни. Тя все стои на пътната врата… Тревица скубе около чешмата… Или разсажда здравец. И невен. Или изправя колци на домата. …
ИМА ХОРА… КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ ТИХО. ТЕ ВЛИЗАТ ТИХО, НА ПРЪСТИ! КАТО В ХРАМ. Влизат тихо. От страх да не разбутат нещо. Нещо да не разместят… Да не счупят… Влизат в Душите ни с цялото си уважение към храма… И към всичко, което се съдържа в него. Към всичко, което представлява нашата същност. …
ЕДНА ЖЕНА КОПАЕШЕ ПРЪСТТА със някаква очукана мотика… Приведена. Беззъба. И сама. Направо по-очукана от дните! Копаеше с набръчкани ръце… И тихо се усмихваше на здрача. Приличаше земята на сърце. А залезът – на огнена погача. Копаеше. Беззъба и сама. С угаснали от времето зеници. Приличаше жената на сълза, изплакана горчиво от къртица. Очите ù …
НЕДЕЛЯ Е. ТАЗИ СУТРИН БАБА НЕДЕЛЯ БЕШЕ СТАНАЛА РАНО. ВСЕ ТАКА СИ СТАВАШЕ – ВЪПРЕКИ, ЧЕ ВЕЧЕ НАБЛИЖАВАШЕ СТО… Не, че имаше толкова какво да прави – а така, по навик. Изми си ръцете на чешмичката в двора (така и не се научи да ползва водата, която синовете й бяха вкарали вътре – та, поне …
ВИСОКА ПЪТЕКА Не минавай по мен! Аз…съм тъжна пътека дето ничии стъпки не чака… И случайна сълза… Във очите на всеки, който… нито веднъж не е плакал. Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, не опазило юлското слънце… И накуцвам към залеза – с трънче в петата… А денят – се …