Намота се кълбото на дните ти, мамо/ Гълъбина Митева/Елит 89

НАМОТА СЕ КЪЛБОТО НА ДНИТЕ ТИ, МАМО…

НАМОТА СЕ КЪЛБОТО НА ДНИТЕ ТИ, МАМО…
Ето го края. Вече се вижда.
Върнеш ли нишката – нищичко няма!
Само усилия. И черни грижи.
Само мотика. Сушаво лято.
Земя корава. И спечен залък.
Храниш кокошките. Садиш домати.
Твоя свят, мамо, е толкова малък!
Вечер, по залез, сядаш на прага,
мъдро заслушана в тишината…
Звезди изгряват. Не ти се ляга.
Още колко залези ще изпратиш?
Преглъщаш с мъка сухия залък.
И все по-тежка става мотиката…
Твоя свят, мамо, е толкова малък!
А В НЕГО ТИ СИ ТАКА ВЕЛИКА.