В ДОМЪТ НА МАМА ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО… Часовникът отмерва… тишина. А пукнато, старинно огледало – поглъща светлината на деня. Завесите са спуснати. И плътни. Отдавна тук е влязла вечерта. Очите ù са старчески. И мътни. Тя все стои на пътната врата… Тревица скубе около чешмата… Или разсажда здравец. И невен. Или изправя колци на домата. …
ИМА ХОРА… КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ ТИХО. ТЕ ВЛИЗАТ ТИХО, НА ПРЪСТИ! КАТО В ХРАМ. Влизат тихо. От страх да не разбутат нещо. Нещо да не разместят… Да не счупят… Влизат в Душите ни с цялото си уважение към храма… И към всичко, което се съдържа в него. Към всичко, което представлява нашата същност. …
ЕДНА ЖЕНА КОПАЕШЕ ПРЪСТТА със някаква очукана мотика… Приведена. Беззъба. И сама. Направо по-очукана от дните! Копаеше с набръчкани ръце… И тихо се усмихваше на здрача. Приличаше земята на сърце. А залезът – на огнена погача. Копаеше. Беззъба и сама. С угаснали от времето зеници. Приличаше жената на сълза, изплакана горчиво от къртица. Очите ù …
НЕДЕЛЯ Е. ТАЗИ СУТРИН БАБА НЕДЕЛЯ БЕШЕ СТАНАЛА РАНО. ВСЕ ТАКА СИ СТАВАШЕ – ВЪПРЕКИ, ЧЕ ВЕЧЕ НАБЛИЖАВАШЕ СТО… Не, че имаше толкова какво да прави – а така, по навик. Изми си ръцете на чешмичката в двора (така и не се научи да ползва водата, която синовете й бяха вкарали вътре – та, поне …
ВИСОКА ПЪТЕКА Не минавай по мен! Аз…съм тъжна пътека дето ничии стъпки не чака… И случайна сълза… Във очите на всеки, който… нито веднъж не е плакал. Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, не опазило юлското слънце… И накуцвам към залеза – с трънче в петата… А денят – се …
ПО СТЪПКИТЕ НА ДЕТСТВОТО СЕ ВРЪЩАМ… Нагоре. Все нагоре, по баира. Пътеката към бабината къща през сухите треви едва намирам. Там всяка сутрин светели сълзите, изплакани за мене от росата… Предяла баба нишката на дните. Затрупвала я бавно тишината. Тя криела под черната забрадка косите си, завързани на плитка. Очите си, изплакани по …