КАТО ВЪЗДИШКА НА ПИАНО,
като сълза на стара къща…
Като Пътека, разкопана
от всички пориви за връщане…
Като усмивка на мечтател,
като тревога разпиляна…
Като ръка на стар приятел,
като усещане за рана…
Като очи, които викат
към всички небеса беззвездни…
Като Земята многолика.
Като предчувствие за бездна!
Като една Душа – стаена,
изпила Времето отровно…
И като Птица, приютена
във двете ти ръце любовно –
аз винаги ще се завръщам
от всички брегове далечни!
Като сълза на стара къща.
Красива. Истинска. И Вечна…
Гълъбина Митева