19.07.2024

ЕДНА ЖЕНА КОПАЕШЕ ПРЪСТТА със някаква очукана мотика… Приведена. Беззъба. И сама. Направо по-очукана от дните! Копаеше с набръчкани ръце… И тихо се усмихваше на здрача. Приличаше земята на сърце. А залезът – на огнена погача. Копаеше. Беззъба и сама. С угаснали от времето зеници. Приличаше жената на сълза, изплакана горчиво от къртица. Очите ù …

Една жена копаеше пръстта Read More »

ВИСОКА ПЪТЕКА   Не минавай по мен! Аз…съм тъжна пътека дето ничии стъпки не чака… И случайна сълза… Във очите на всеки, който… нито веднъж не е плакал.   Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, не опазило юлското слънце… И накуцвам към залеза – с трънче в петата… А денят – се …

ВИСОКА ПЪТЕКА Read More »