ПОД ШИПКОВИЯ, НИСЪК ХРАСТ НА ДНИТЕ –
душа съм скътала, крило съм свила…
На зазоряване – броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили…
Броя сълзите бистри на Земята,
които хората “роса” наричат…
Говоря на Езика на Цветята –
най-простия в Света език – ОБИЧАМ!
Бодлите шипкови – събирам в шепи.
А по кръвта отровата пулсира…
Боли ме, че очите ни са слепи!
Боли ме, че Светът не го разбира.
Светът копае нефт. Копае злато.
Омраза сее. И войни подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб. И обич ражда! 
Гълъбина Митева