НЕ ПИТАЙ, НЕ ПИТАЙ… СЪЛЗИТЕ СА ГЪСТИ.
И тежки са моите мисли.
По калните пътища стъпвам на пръсти.
Но често над пропаст надвисвам.
Не питай, не питай… Отдавна Небето
не помни солта на Земята.
Не питай! Отдавна зимува в сърцето
горчивия цвят на тъгата.
Студените пътища… Водят към тебе.
А правите – водят към Рая.
Накуцва живота… Сиротно – безхлебен.
Пълзи периферно към края.
Навярно са слънчеви всички посоки –
но в плът няма как да го видим…
Мълчат върхове… Неприлично високи!
Над делника – с вещи зазидан…
Недей да ме търсиш… Приличам на слънце,
което душата си дава.
А зимния ден… Се смалява до зрънце.
След него… И нощ не остава! Гълъбина Митева