Блог

НАМОТА СЕ КЪЛБОТО НА ДНИТЕ ТИ, МАМО… Ето го края. Вече се вижда. Върнеш ли нишката – нищичко няма! Само усилия. И черни грижи. Само

НАЙ-ФАНТАСТИЧНОТО ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНА ГОДИНА! ОТКРИВАНЕ НА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА – С ПОЕЗИЯ! ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧИ В КЛУБ “ЖУРНАЛИСТ” НА 15 СЕПТЕМВРИ в присъствието

РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ Онази, която ти пие кръвта. Родина – това са просторите сини. Парчето небе. И парчето земя! Онази, попила кръвта на

ЛЮБОВТА СИ ОТИВА. В НЕДЕЛЯ, ПО ЗДРАЧ. Наранена от много човечност… Подир нейните стъпки – мирише на плач. А дъхът й – мирише на Вечност.

В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА – дошло е времето… да си вървя. В Душа се влиза само като в църква! На пръсти. И

НЯМА НИЩО, ЛЮБОВ. НЕ ПЛАЧИ. ЕСЕНТА Е НА ПРАГА. Есента е магьосница стара със жълти очи. Като кротка, ранена Кошута в ръцете ми ляга. Като

Днес трябваше да пиша (по план) “РЕКВИЕМ ЗА ДВАНАДЕСЕТ АНГЕЛИ” Мъртви Всъщност, бяха кучета НО ЧЕТИРИ АНГЕЛИ (ЖИВИ!) ПРОМЕНИХА ПЛАНОВЕТЕ МИ, И МИ “НАПРАВИХА ДЕНЯ”,

В ДОМЪТ НА МАМА ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО… Часовникът отмерва… тишина. А пукнато, старинно огледало – поглъща светлината на деня. Завесите са спуснати. И плътни. Отдавна

ИМА ХОРА… КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ ТИХО. ТЕ ВЛИЗАТ ТИХО, НА ПРЪСТИ! КАТО В ХРАМ. Влизат тихо. От страх да не разбутат нещо. Нещо

ЕДНА ЖЕНА КОПАЕШЕ ПРЪСТТА със някаква очукана мотика… Приведена. Беззъба. И сама. Направо по-очукана от дните! Копаеше с набръчкани ръце… И тихо се усмихваше на

НЕДЕЛЯ Е. ТАЗИ СУТРИН БАБА НЕДЕЛЯ БЕШЕ СТАНАЛА РАНО. ВСЕ ТАКА СИ СТАВАШЕ – ВЪПРЕКИ, ЧЕ ВЕЧЕ НАБЛИЖАВАШЕ СТО… Не, че имаше толкова какво да

ВИСОКА ПЪТЕКА   Не минавай по мен! Аз…съм тъжна пътека дето ничии стъпки не чака… И случайна сълза… Във очите на всеки, който… нито веднъж

ПО СТЪПКИТЕ НА ДЕТСТВОТО СЕ ВРЪЩАМ… Нагоре. Все нагоре, по баира. Пътеката към бабината къща през сухите треви едва намирам.   Там всяка сутрин светели